Tob 8
Щастливите младоженци
1 След като се навечеряха, въведоха при нея Товия. 2 a А той, като влизаше, си спомни думите на Рафаил, сложи сърцето и черния дроб на рибата върху горещата пепел от кадилницата и покади. 3Щом демонът подуши миризмата, избяга в пределите на Горен Египет. Там ангелът го върза. 4 b Когато в стаята останаха двамата, Товия стана от постелята и рече: „Стани, скъпа моя, да се помолим, за да бъде милостив Господ към нас.“ 5 c И той започна да се моли: „Възхваляван си Ти, Боже на предците ни, прославяно е Твоето свято и славно име за вечни времена! Нека Те славят небесата и всички Твои творения! 6 d Ти сътвори Адам и му даде за жена Ева – помощ и опора за него. От тях произлезе човешкият род. Ти каза: „Не е добре човек да бъде сам; да сътворим подобен на него, за да му е помощник.“ 7И сега, Господи, вземам тази моя съплеменница не за сластолюбие, а наистина като жена. Бъди милостив към мене и благоволи да доживея с нея до старини!“ 8И Сара рече с него: „Амин.“ 9След това легнаха заедно тази нощ. На сутринта Рагуил стана и отиде да изкопае гроб, 10като си мислеше: „Може би и този е умрял?“Радостта на Рагуил
11 Щом се върна вкъщи, 12рече на жена си Една: „Изпрати някоя слугиня да види дали е жив; ако не е, ще го погребем, без никой да разбере.“ 13Слугинята отвори вратата, влезе и видя, че двамата спят. 14След това излезе и им съобщи, че Товия е жив. 15А Рагуил прослави Бога с думите: „Боже, ти си възхваляван от все сърце и душа! Да Те величаят Твоите благочестиви и всички Твои създания! Всички Твои ангели и всички Твои избрани да Те величаят за вечни времена! 16Благословен си Ти, че ме изпълни с радост и не ме сполетя онова, от което се боях, защото ни дари с щедрата Си милост! 17 e Възхваляван си Ти, защото беше милостив към двамата единствени на майка и баща! Помилвай ги, Владико, за да свършат живота си в здраве, радост и любов!“ 18 След това заповяда на слугите си да заринат гроба 19и направи за младоженците сватба, която продължи четиринадесет дена. 20Още преди да свърши празненството, той поиска от Товия да се закълне, че няма да си тръгне, преди да изтекат четиринадесетте сватбени дни. 21Тогава да вземе половината имот и да се върне със здраве при баща си. „Останалото – рече – ще получиш, когато умрем аз и жена ми.“
Copyright information for
BulCont